Черепишки манастир
Черепишки манастир „Успение Богородично“ – Според легендата манастира е получил името си от белеещите се кости на загиналите войни, останали след битката на цар Иван Шишман с османските нашественици, състояла се в района. манастирът тогава е разрушен и възстановен отново в началото на 17 век с помощта на Пимен Зографски. По-късно манастирът дава подслон на Софроний Врачански. Черепишкият манастир е посетен и от Иван Вазов и точно покрай него се развиват събитията от разказа „Една българка“.
Ритлите
Ритлите – според някои източници, възникването на тези скални форми вероятно е преди 120 милиона години, когато тук е било дъно на море. В миналото римляните са използвали скалните стени като естетвени укрепления срещу нашествениците. Част от ритлите са били използвани като част от крепостните стени на средновековната крепост Коритенград. Градът се е простирал до реката, а при археологически разкопки там са открити останки от 9 църкви. Дължината на скалните образувания е от 200 до 400 метра, а дебелината – от 3 до 7 метра. Извисяват се до 80 метра над нивото на река Искър, като пространството помежду им е обрасло в гъста широколистна растителност.
връх Околчица
Връх Околчица – тук е изграден 35-метров паметник с опълченски кръст в чест на революционера Христо Ботев и неговата чета. Околчица е част от Стоте национални туристически обекта и печат можете да си вземете в хижата в близост.
Искърски пролом
Искърски пролом – само заради красотата на пролома това пътуване си заслужава!
Лакатнишки скали
Лакатнишките скали – наречени така, заради приличния на свит лакът завой, който прави река Искър, скалите представляват неповторим скален комплекс от скални венци, откоси, пирамиди и стълбове, пещери и карстови извори. Тук, съвсем близо до пътя, се намира пещерата Темната дупка. Мястото предлага различни занимания – за любителите на рафтинга – доста екстремно по време на пълноводието; рай за катерачите – тук се заражда алпинизма в България в началото на 20 век. Изключително впечатляващ е алпийския заслон Орлово гнездо, който сякаш е „кацнал“ на скалите и до който се достига само с катерене
Водопада Врачанска Скакля
Водопада Врачанска Скакля – висок цели 142 м. той е най-високия непостоянен водопад в България. През горещия летен сезон пресъхва, но можете да му се насладите след дъжд или в късна пролет, когато пълноводието на водите е най-голямо. От самия връх на водопада се открива прекрасна панорама към града и към неговите околности.
Божият мост
Божият мост представлява внушителен по размери и красота естествен феномен, който от геоложка гледна точка спада към Западния Предбалкан. Въпреки че името му е в единствено число, той всъщност се състои от два скални моста – останки от полуоткрита в днешно време на повърхността пещера. Скалният състав на Божия мост представлява карстови образования сред кредни варовици. Преди около 120 млн. г. водите на днешна Лилячка река са били подземен поток. С течение на времето ерозията допринася за откриването на пещерата, като прояжда отвори в тавана. Образуват се много карстови форми, наподобяващи мостове. След по-късното разрушаване и на техните сводове от ерозията, откритата вече пещера се превръща в речна долина.
Ждрело Вратцата
Ждрело Вратцата – най-високото на Балканския полуостров поради това, че в най-високата си част, отвесните и назъбени скали достигат до над 400 метра височина. Любимо място за катерачите – има изградени над 140 алпийски маршрути с различно ниво на трудност.
Пещерата Леденика
Пещерата Леденика – благодарение на европейски проект, пещерата е изключително облагородена. Разделена е на различни зали, като най-високата точка до която ще стигнете, се нарича „Седмото небе“ И това, ако не е достатъчна причина да я посетите… Освен това, единствено в тази пещера може да се види насекомото “Леденикус” или “Светломразец”.
